Вървя един спокоен ден
по една самотна уличка
и изведнъж пред мен
се появи девойка миличка.
С руса, чорлава коса
и очички с изумруден цвят,
раздърпана и боса,
отритната от целия ни свят.
Отвращение четеше се в очите и
от всички подли господа
и виждах как напираха сълзите и,
искащи да изтекат на свобода.
Трепереща от студ и страх
тя сгуши се във моите ръце
в прегръдката си аз я задържах
и чувах разтревоженото и сърце.
Безспирно, все по-силно то туптеше
и тя с уплаха силно вкопчваше се в мен,
за подкрепа плахо тя шептеше,
за да може да посрещне утрешния ден...
© Камелия Тодорова Всички права запазени