Вървя един спокоен ден

по една самотна уличка

и изведнъж пред мен

се появи девойка миличка.

С руса, чорлава коса

и очички с изумруден цвят,

раздърпана и боса,

отритната от целия ни свят.

Отвращение четеше се в очите и 

от всички подли господа

и виждах как напираха сълзите и, 

искащи да изтекат на свобода.

Трепереща от студ и страх

тя сгуши се във моите ръце

в прегръдката си аз я задържах

и чувах разтревоженото и сърце.

Безспирно, все по-силно то туптеше

и тя с уплаха силно вкопчваше се в мен,

за подкрепа плахо тя шептеше,

за да може да посрещне утрешния ден...