Тя
Желанието ми е да те възпея,
теб приказна, любовна фейо!
Ако ли пък не успея, eла,
убий ме, не жали ме,
нека вечно аз да тлея!
Красива си, облечена в позлата,
митична, сякаш с лира във ръката.
Поглеждаш ме в очите,
но проникваш във душата,
и пак отиваш си, наглед следата.
Косите ти, от първо слънце позлатени,
очите ти, от звездите посребрени.
Луната твоят вечен ореол е,
о, богиньо, небето пък любовен двор е!
С божествен полъх ме целуваш,
и искаш аз да те желая.
Недей, недей да се страхуваш,
eла, бъди моя в рая !
П.С : Посветено на всички жени, изпитали или копнеещи за непокварената, красива мъжка любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славейко Славейков Всички права запазени
