13.10.2013 г., 20:21

Тя

594 0 5

Тя е красива. Такава една -

със топло, златисто сияние,

с прекрасни: глава, рамена, колена -

забележими от разстояние.

 

Добра е. Спокойна. Гальовна дори.

Със грациозна походка.

В очите ù пламъче звездно гори.

Забавна е, мила и кротка.

 

Достатъчно умна. Напук на това,

което говорят за нея,

че в нейната малка, красива глава,

не могат да зреят идеи.

 

Макар да е умна, красива, добра,

хубаво нещо не ще ù се случи.

Уви,  има тя незавидна съдба,

защото е... улично куче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много на всички коментирали и оценили стиха ми. Този път исках някак си да провокирам мисленето ви, но явно не се е получило много добре ...
    Конкретният повод за написването на стихото е наистина една улична женска кучка, край която минавам почти всеки ден, но всички сте възприели идеята много буквално ...и сте се впечатлили от загадката и от финала.
    Искаше ми се да звучи малко по- философско ...в смисъл, че и при хората е така ....някои са белязани с произхода си по рождение и каквито и качества да притежават, често не са оценени и съдбата им е печална .
    Другия път ще се постарая внушението да е по-ясно...
  • Стихът носи загадката до финала, приятно ме изненада Нина!
  • Бауу!
  • Хах, добреее изненада ме
  • Споделям мнението на Илко! Поздрав от мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...