Тя е красива. Такава една -
със топло, златисто сияние,
с прекрасни: глава, рамена, колена -
забележими от разстояние.
Добра е. Спокойна. Гальовна дори.
Със грациозна походка.
В очите ù пламъче звездно гори.
Забавна е, мила и кротка.
Достатъчно умна. Напук на това,
което говорят за нея,
че в нейната малка, красива глава,
не могат да зреят идеи.
Макар да е умна, красива, добра,
хубаво нещо не ще ù се случи.
Уви, има тя незавидна съдба,
защото е... улично куче.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Конкретният повод за написването на стихото е наистина една улична женска кучка, край която минавам почти всеки ден, но всички сте възприели идеята много буквално ...и сте се впечатлили от загадката и от финала.
Искаше ми се да звучи малко по- философско ...в смисъл, че и при хората е така ....някои са белязани с произхода си по рождение и каквито и качества да притежават, често не са оценени и съдбата им е печална .
Другия път ще се постарая внушението да е по-ясно...