13.10.2013 г., 20:21 ч.

Тя 

  Поезия » Друга
457 0 5

Тя е красива. Такава една -

със топло, златисто сияние,

с прекрасни: глава, рамена, колена -

забележими от разстояние.

 

Добра е. Спокойна. Гальовна дори.

Със грациозна походка.

В очите ù пламъче звездно гори.

Забавна е, мила и кротка.

 

Достатъчно умна. Напук на това,

което говорят за нея,

че в нейната малка, красива глава,

не могат да зреят идеи.

 

Макар да е умна, красива, добра,

хубаво нещо не ще ù се случи.

Уви,  има тя незавидна съдба,

защото е... улично куче.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много на всички коментирали и оценили стиха ми. Този път исках някак си да провокирам мисленето ви, но явно не се е получило много добре ...
    Конкретният повод за написването на стихото е наистина една улична женска кучка, край която минавам почти всеки ден, но всички сте възприели идеята много буквално ...и сте се впечатлили от загадката и от финала.
    Искаше ми се да звучи малко по- философско ...в смисъл, че и при хората е така ....някои са белязани с произхода си по рождение и каквито и качества да притежават, често не са оценени и съдбата им е печална .
    Другия път ще се постарая внушението да е по-ясно...
  • Стихът носи загадката до финала, приятно ме изненада Нина!
  • Бауу!
  • Хах, добреее изненада ме
  • Споделям мнението на Илко! Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??