Тя
Разцъфнала в роса, умираща в тъга
копнееща в мига, умираща сама.
разперила ръце, ръце като криле
и плуваща в небе, безжизнено небе.
Прекрасна бе в мига, искряща във нощта
покрита с топлина, излъчва самота.
И сякаш чака тя, да я докосна с мисълта
и да разтопя леда, сковаващ я сега.
Защо ли крие същността, дълбоко във една душа
остави я да лети, да живее и блести
и позволи на мене ти, да открия тез искри
пропити с мъка светлини, загасваши сами.
Излез от твоята душа, остави ме да те спра
да ти помогна да летиш, насън да не крещиш
ела при мен и се стопли, с ръцете си ме прегърни
и само позволи сега, да те обгърна с топлина.
копнееща в мига, умираща сама.
разперила ръце, ръце като криле
и плуваща в небе, безжизнено небе.
Прекрасна бе в мига, искряща във нощта
покрита с топлина, излъчва самота.
И сякаш чака тя, да я докосна с мисълта
и да разтопя леда, сковаващ я сега.
Защо ли крие същността, дълбоко във една душа
остави я да лети, да живее и блести
и позволи на мене ти, да открия тез искри
пропити с мъка светлини, загасваши сами.
Излез от твоята душа, остави ме да те спра
да ти помогна да летиш, насън да не крещиш
ела при мен и се стопли, с ръцете си ме прегърни
и само позволи сега, да те обгърна с топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Киров Всички права запазени
