ykornx (Янко Киров)
7 5
3.08.2004 г., 23:19 ч.

Тя 

  Поезия
1443 0 4
Разцъфнала в роса, умираща в тъга
копнееща в мига, умираща сама.
разперила ръце, ръце като криле
и плуваща в небе, безжизнено небе.

Прекрасна бе в мига, искряща във нощта
покрита с топлина, излъчва самота.
И сякаш чака тя, да я докосна с мисълта
и да разтопя леда, сковаващ я сега.

Защо ли крие същността, дълбоко във една душа
остави я да лети, да живее и блести
и позволи на мене ти, да открия тез искри
пропити с мъка светлини, загасваши сами.

Излез от твоята душа, остави ме да те спра
да ти помогна да летиш, насън да не крещиш
ела при мен и се стопли, с ръцете си ме прегърни
и само позволи сега, да те обгърна с топлина.

© Янко Киров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Разстоянието е оправено.

    А за изпълнението куца - неумело, натрапващо се с дразнещата си липса на оригиналност римуване (ако беше както казах през ред щеше да е по-добре, ама нейсе). Използването на 4 поредни еднотипни рими никога не е било (според мен) проява на добър стил.

    Като цяло ритмиката си я догодил, макар че куца на места:

    "Защо ли крие същността, дълбоко във една душа
    остави я да лети, да живее и блести" - тук просто не върви гладко.
  • какво разбираш под изпълнението куца, това че няма разстояние между куплетите, и аз се изненадах че го няма понеже като го поствах си изглеждаше наред в редактора ама............
  • Може би щеше да се получи по-добре ако беше еримувал през ред. Иначе е оригинално като идея, но изпълнението куца.
Предложения
: ??:??