Тя
Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили
преплели знаци на добро и зло...
аз съм награда... или наказание,
но съм жена, създадена от Бог.
Умея да надстройвам и руша
с усмивка и с нежна ласка,
да прелъстявам, но и да греша
избрала точната си маска.
Докоснеш ли ме ще изтлееш
от чувственост и топлота...
под пръстите ми ще запееш
и стигнеш Рая на страстта...
Ще те обгрижа с топла супа,
ще те изгладя с твоите кривини,
ще те приспя с омайни сказки
спасен да си от чуждите злини.
Забравил си, че мога всичко
и с теб възраждам ти рода...
съдбата ти напомня скришно:
"ТЯ пратена Е, да краси света!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
