Тя - стих: от Лютиче (Валя Сотирова)

11.08.2024 г., 10:52 ч.

Поезия

127 0 2

Аз съм жена и може би е тежко

да ме приемеш в същинския ми вид,

природата създала ме е безпогрешно

с красиви форми и с нежен лик.

Тая в себе си незнайни сили

преплели знаци на добро и зло...

аз съм награда... или наказание,

но съм жена, създадена от Бог.

Умея да надстройвам и руша

с усмивка и с нежна ласка,

да прелъстявам, но и да греша

избрала точната си маска.

Докоснеш ли ме ще изтлееш

от чувственост и топлота...

под пръстите ми ще запееш

и стигнеш Рая на страстта...

Ще те обгрижа с топла супа,

ще те изгладя с твоите кривини,

ще те приспя с омайни сказки

спасен да си от чуждите злини.

Забравил си, че мога всичко

и с теб възраждам ти рода...

съдбата ти напомня скришно:

"ТЯ пратена Е, да краси света!"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.