27.06.2007 г., 1:27 ч.

Тя 

  Поезия
1211 0 3
I.  Тя беше друга форма на истинност
    От чуждите думи, оплетена в вълна,
    Тя беше попила във себе си звуците,
    Дъждът във тревата, луната непълна...

  
II.  Главата заблъскаха нежно в стената,
     Ръцете любовно назаде извити,
     С грижовност съдраха й колената,
     изтръгнаха думи от устните свити...


III. Тя беше изстрадана, банално възпята
      В стихове криви с парфюмени думи,
      Но остана за нас все така непозната,
      философско понятие извън ума ни...
  

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??