27.06.2007 г., 1:27

Тя

1.4K 0 3
I.  Тя беше друга форма на истинност
    От чуждите думи, оплетена в вълна,
    Тя беше попила във себе си звуците,
    Дъждът във тревата, луната непълна...

  
II.  Главата заблъскаха нежно в стената,
     Ръцете любовно назаде извити,
     С грижовност съдраха й колената,
     изтръгнаха думи от устните свити...


III. Тя беше изстрадана, банално възпята
      В стихове криви с парфюмени думи,
      Но остана за нас все така непозната,
      философско понятие извън ума ни...
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...