Живях аз ден след ден в очакване на онзи плен,

пленът наречен обич, пленът наречен страст.

Любов, магия, стон на моята мечта, вълшебен небосклон,

тъга и радост надежда или отчаяние, красиво пролетно стенание.

И случи се аз да усетя, да чувствам пеперудите в корема,

те пърхат с нежни пурпурни криле, когато тя е близо и тихичко  душата ми зове.

Уханието ù нежно прониква в мозъка на костите дори,

но прави го така небрежно, че кожата започва да гори.

Дишането ми замлъква, а в сърцето ми започва да кърви и да боли,

но не с болка грозна, уродлива и крадлива,

а с болка сладка като мед,

разливан той наоколо от някой стар безименен поет.

И тя е с много имена, с годините се припознавах

в нежни и красиви пролетни цветя.

Уханието тяхно в мен се влива и съществото ми лети

от тази странна необятна сила.

Светът ми се изпълва с полъх от друго  място и друг свят,

за повечето хора непознат...

Свят по-добър, по-истински, по-цветен,

свят не само на предметите обречен...

Докосва ме веднъж и после пак и пак,

но някак бързо чезне тя в лепкав  мрак.

Усещането ражда се, живее като растение в гората диво,

то истинско е, не е гнило, но има нужда от лъчите слънчеви, за да е живо.

И ето я, лицето ù докосвам аз и зная, че пратена е тя за мен от рая.

Създадена от Него за душата и моят дух от нейния да черпи красотата.

Да черпи още вдъхновение, понякога утеха и спасение,

когато страшно е навън, да бъде моето забвение...

С нейна помощ аз света да завладея,

да покорявам върхове и даже хорски умове.

С нейната любов и честност

по-силен съм от цялата самотна вечност...

Но ето, будя се облян в кървавата пот, задъхан, слисан, празен роб...

Било е само сън, било е само блян,

не съм държал аз нея в своите ръце,

а само моята мечта отново плакала е във нощта.

Изправям се в леглото хладно, празно е и празен съм и аз,

не ми се иска пак да ставам на любовта ù враг.

Но самотата кара ме да стана,

да блъсна гневно с юмрук и да опитам пак да я забравя...

Къде си ти, защо явяваш се пак и отново в моите мечти?

Къде си, има ли те някъде на тоя свят и ако да, усещаш ли ме, както те усещам аз?

Къде си? Бог е счупил цялото на две и чака нас отново да го съберем.

Къде си? Няма аз да се предам, докато не намеря моя звезден талисман.

Кълна се аз да те открия някой ден и заедно да разберем

кое е истински красивото на онзи плен, който будеше ме ден след ден...