17.02.2007 г., 5:20

Тя

580 0 0

Едно момиче, чието име аз шептя

в безсънни нощи да я зърна аз мечтая

 копнежи нежни бавно ме горят

потънал в блянове по тази красота.

 

Сънят във реалност се прелива

душата ми със вопъл лек заспива

и пак нощта от тебе обладана

издава нежна тишина.

 

Защо боли когато теб те няма

защо животът иска толкова от нас

аз искам просто да сме двама

съдбата ни изгаря просто две сърца!

 

Издайни стонове прокрадват се в душата

оставят само празнина

и в мислите ми само твоя глас проклина

със думи две – обичам те!

 

Но слънчев лъч пронизва тъмнината

с надежда пак изпълва се душата

пред мен стоиш със сянката на красотата

шептейки думи две – Обичам Те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Кондарев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...