Feb 17, 2007, 5:20 AM

Тя 

  Poetry
434 0 0

Едно момиче, чието име аз шептя

в безсънни нощи да я зърна аз мечтая

 копнежи нежни бавно ме горят

потънал в блянове по тази красота.

 

Сънят във реалност се прелива

душата ми със вопъл лек заспива

и пак нощта от тебе обладана

издава нежна тишина.

 

Защо боли когато теб те няма

защо животът иска толкова от нас

аз искам просто да сме двама

съдбата ни изгаря просто две сърца!

 

Издайни стонове прокрадват се в душата

оставят само празнина

и в мислите ми само твоя глас проклина

със думи две – обичам те!

 

Но слънчев лъч пронизва тъмнината

с надежда пак изпълва се душата

пред мен стоиш със сянката на красотата

шептейки думи две – Обичам Те!

© Иван Кондарев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??