11.04.2010 г., 23:58

Тя беше...

1.5K 1 38

 

 

 

                  В капки дъждовни
                  стаени
                  нечии стъпки
                  ронят се тихо
                  от облак бял
                  и далечен
                  влюбено над тебе
                  преминал.

                  По мокра пътека
                  светла и чиста
                  нежна
                  следа оставил
                  в стръкче
                  млада трева
                  за тебе обич
                  поникнала.

 

 

  http://www.youtube.com/watch?v=WCuzBT5NxqA&feature=related

 

                 МУЗИКА >>> Enya

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много дъжд е преплетен в последните ти стихове, Магинка...дано не е дъжд от сълзи, а от красива, утринна роса!
    С обич!
  • благодаря ви...
  • Красиво е...
  • То обич ли е, то чудо. Толкова време и не може да преболее. Поздравления красива и нежна душо. Прегръщам те силно!
  • Магде,
    преди три години, когато ми казваше:" Тук влизам на пръсти", аз побеснявах. В тихите стъпки виждах нещо грозно "яко тат нощний"...Колко глупав съм бил тогава - не виждах Преклонението.
    Твоята поезия е едно от малкото красиви неща, които съм виждал през живота си - Благодаря ти, благодаря и на Господ, че те има!
    Зем.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...