... недей да питаш за кого бие камбаната,

                тя бие за теб.

                                                      Джон Дън

Призрачни голи полета.

Прозрачни жълти листа.

Песен от вятър поета

слива се пак със дъжда.

Бягат сенки нездрави.

Мъртъв е речният бряг.

Чуват се отново камбани.

Целият свят е във тях.

Гасне светлината далече.

Пуст е  и глухият път.

С шепи денят е отвлечен.

В тях се крие и смърт.

Бързо тъмата обхваща

бряг, поле и река.

Кой ли по вятърът праща

в листи обвита тъга?

Спира да плаче небето.

Късат се облаци с вик.

Сенките слизат където

техният облик е миг.

А някой зачита от книга

стихове стари на Дън.

Бие камбана отново.

Бие за тебе отвън.