Neon (Ол)
101 1435
28.08.2009 г., 11:41 ч.

Тя чакаше... с молитва 

  Поезия
631 0 13

 

 

Тя пак седи на гарата самотна, 
под уличните лампи чакаща.
Сред вой на кучета 
изгуби младостта си,
но вярата таеше надълбоко.
Тогава беше топло лято,
узряло в шепите на любовта.
Опита му вкуса и беше сладък,
сега горчи в устата самота.
Сред много влакове минаващи,
тя беше вперила очи напред.
Очакваше да зърне някога
отново неговия поглед в онзи ден. 
Подминаваха я хора бързащи,
напред-назад в объркани посоки.
Минаваха сезони всякакви
и сменящи картините навън.
За нея беше още лято.
В измръзналите шепи криеше 
лицето си от хапеща мъгла.
Сред кучета броеше дните,
мечтаеше при всяка падаща звезда.
В студа все чакаше, все някога...
Тогава той така ù каза, 
че "Всеки пътник има своя влак". 
Тя още чака... Чака някога. 
Дали е този?...
Молитвата излиза с топлия ù дъх
сред вой на песове, сред мрака. 
Молитвата ù винаги започва

с - О, Господи... дано е този път.

 

 

 

© Ол Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво, много вълнуващо...
    дано...
  • Благодаря!
  • Великолепно!
  • <a href="http://vbox7.com/play:accba293" target="_blank"> Влак за нещастници- моята асоциация и ...поздрав за теб! >>> </a>
  • Да, "надеждата умира последна". Начинът, по който ни го напомняш е уникален. Поздрави, Неонова Принцесо!
  • !
    дано
  • браво , Мими ! Превъзходно

    (това май го помня...или греша?)
  • Молитвата излиза с топлия ù дъх
    сред вой на песове, сред мрака.
    Поетично, въздействащо, изстрадано...Хубаво, че го споделяш, прочетох много внимателно.Поздравления! Дими
  • Ако молитвата е от дън душа, няма начин да не бъде чута.
    "Чукайте и ще ви се отвори"
    "Искайте и ще ви се даде"
    Исус Христос
  • ... понякога сме два влака... на различни коловози... и всеки има своята гара...! Дори само сезонно...!
  • Дано го дочака лирическата!Страхотен стих!
  • Права е Лиска - в Тръгването е разковничето, не в Чакането, ама колцина смеят?! Най-тъжно е от вдигнатата собствена ръчна спирачка...
    Чудесен стих!
  • За всички чакащи,премръзнали без обич
    на гари, автогари, светофари...
    Не чакайте, а тръгвайте напред...

    Страхотно си го написала!
Предложения
: ??:??