Тя пак седи на гарата самотна,
под уличните лампи чакаща.
Сред вой на кучета
изгуби младостта си,
но вярата таеше надълбоко.
Тогава беше топло лято,
узряло в шепите на любовта.
Опита му вкуса и беше сладък,
сега горчи в устата самота.
Сред много влакове минаващи,
тя беше вперила очи напред.
Очакваше да зърне някога ...