Тя чакаше... с молитва
Тя пак седи на гарата самотна,
под уличните лампи чакаща.
Сред вой на кучета
изгуби младостта си,
но вярата таеше надълбоко.
Тогава беше топло лято,
узряло в шепите на любовта.
Опита му вкуса и беше сладък,
сега горчи в устата самота.
Сред много влакове минаващи,
тя беше вперила очи напред.
Очакваше да зърне някога
отново неговия поглед в онзи ден.
Подминаваха я хора бързащи,
напред-назад в объркани посоки.
Минаваха сезони всякакви
и сменящи картините навън.
За нея беше още лято.
В измръзналите шепи криеше
лицето си от хапеща мъгла.
Сред кучета броеше дните,
мечтаеше при всяка падаща звезда.
В студа все чакаше, все някога...
Тогава той така ù каза,
че "Всеки пътник има своя влак".
Тя още чака... Чака някога.
Дали е този?...
Молитвата излиза с топлия ù дъх
сред вой на песове, сред мрака.
Молитвата ù винаги започва
с - О, Господи... дано е този път.
© Ол All rights reserved.
