Тя е вечна!

8.11.2012 г., 12:25 ч.

Поезия » Любовна

551 0 2

Аз нямаше да стана луда,

ако не беше ти, любов!...

От допира ти всеки полудява,

преражда се и става като нов.

А лудостта изглежда ми отива,

дори и да поражда куп въпроси.

Важното е с теб да съм щастлива

и не да съм жена, която обич проси!

Изпепелена от любов несподелена,

лудостта реши от раз да ме превземе.

И от съдбата бях жестоко победена,

но не дадох от сърцето да те вземе!

От несподелената любов по-силна нямах!

Горях! Обичах като луда и за двама!

Без да приемам другия за даденост,

раздавах щедро своята отдаденост.

Лудостта ми е присъдата условна,

дадена ми от съдбата безсърдечна.

Когато любовта е безусловна,

макар несподелена, тя е вечна!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.