Тя е вечна!
Аз нямаше да стана луда,
ако не беше ти, любов!...
От допира ти всеки полудява,
преражда се и става като нов.
А лудостта изглежда ми отива,
дори и да поражда куп въпроси.
Важното е с теб да съм щастлива
и не да съм жена, която обич проси!
Изпепелена от любов несподелена,
лудостта реши от раз да ме превземе.
И от съдбата бях жестоко победена,
но не дадох от сърцето да те вземе!
От несподелената любов по-силна нямах!
Горях! Обичах като луда и за двама!
Без да приемам другия за даденост,
раздавах щедро своята отдаденост.
Лудостта ми е присъдата условна,
дадена ми от съдбата безсърдечна.
Когато любовта е безусловна,
макар несподелена, тя е вечна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
