Тя е във последната си рокля
Тя е във последната си рокля
Закъснява вече
Сива като котка
Не обича да се сресва
Тя е потопена в русо
Половин часовник носи
В огледалото се е нацупила
И избягва глупави въпроси
Тя е празник на стената ми
Омачкана
Трепереща
Разходка
Вечер ляга във краката ми
И записва цели ноти
Музика е
И е стих
Подредения й поглед реже
Ще опитам да привикна
Към забравените й копнежи
Тя е във последната си рокля
Свита в ъгъла на две
Във тетрадката й няма спомени
Никога не е била дете
Гола ли си
Всяка сутрин
Обърната наопаки
26.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
