Гледа мило влюбената тя,
стои и мисли си за него.
Безкрайно дълго е сега,
времето прекарано без него.
Часовникът явно не помръдва
и иска пак да е при него.
Всичко безразлично става
щом тя не е до него.
За всеки друг ключалка
няма за сърцето ù проклето.
Затвор направи си сама
и в него се заключи тя.
И пак си мисли,
и пак не знае
колко дълго ще стои...
Времето безкрайно
дали ще отлети?
Часовникът тъй явен,
не гледа вече тя.
Но всичко безразлично си остава
щом тя остава си сама.