Тя, когато ме срещнеше

Поезия » Любовна

948 0 16

Тя, когато ме срещнеше,

винаги ме целуваше,

винаги ме прегръщаше

и във мен се притискаше.

Че за нея целувките

бяха нещо естествено.

Но за мене целувките

бяха нещо божествено!

Те за нея са били

нещо нищо незначещо.

Но за мене целувките

бяха тъй обещаващи!

Те са само прелюдия,

те са само началото!

И мечтаех, как някога,

ще я имам и цялата!

Нали казват: целувката

праща поздрав на пазвата,

а щом стигнем до пазвата -

тя с полите приказва!

Не че с нещо и друго,

бе ми дала надежда,

но, когато е влюбен,

тъй човек се подвежда!

И, като я подкарахме,

докъде я докарахме?

В крайна сметка – доникъде!

Отлетяха мечтите ми,

без посока, по вятъра.

И потъна рекичката

на пустинята в пясъка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ена (Елена Гоцева)

Поздрав, Ангар!
Отново СИ!!!

2010-05-25T16:29:56+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Тоше, послушай Ангар. Той наистина знае какво казва и е добър.

А човек се подвежда и още как се подвежда когато надделее хормонът.

п.п. Сетих се за една песен, в която се казва. "Мъжът на петдесет не бърка мимолетните желания с голямата, съдбовната любов."
Поздрав!

2010-05-22T08:31:24+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

"Стиховете ми или се нуждаят от защита - и тогава всичко е загубено, или не се нуждаят от защита, и тогава всяка защита им е излишна!" /Ш. Петьофи/. От защитата стиховете няма да станат по-добри, но тя има смисъл - като разговор за поезията.
"В каквато щеш го дреха премени -
по-важно е с вещ смисъл да звъни!" /Низами/.
Под "вещ смисъл" аз разбирам "ясен смисъл" - да е ясно какво е казал или е искал да каже авторът. В това отношение стихотворението ми е издържано - не трябва да си задаваш въпроса какво е казал и казал ли е изобщо нещо авторът. И дрехата му е по мярка - ежедневна спортна дреха. Нито е на клоун, нито е фрак - като за оратория или ода, нито е бяла риза - като за бесилото. Най-обикновено непретенциозно стихотворение.
Затова бих искал коментарът си: "Нито казва нещо интересно, че да извиниш кофти формата, нито има приятна форма, че да извиниш съдържанието" малко да го поизясниш.
"Формата е архаична, така са писали преди 100 и 200 години! - би могъл да допълниш. - Според мене куплетите трябва да са огледални, думите в тях - разположени шахматно, а буквите - хоризонтални! И съдържанието е архаично и патриархално! "Винаги, когато се срещнехме,/ тя ме плясваше по бузата,/ а аз я млясвах по дупето!/ След туй я качвах на тавана/ и там разбивахме сметана!" - това са модерните взаимотношения!"
Струва ми се такъв коментар би бил в твоя стил. Аз не познавам добре творчеството ти, прочел съм оттук оттам по нещо твое, колкото да си създам впечатление. Ти си превъзходен майстор на стиха! И характерът ти е на боец! Но в това, което съм прочел, съзирам известна самоцелност, увлечение по външни ефекти, маниерност, многословие. Което за мене е скука. Но това е само засега, дан на възрастта! Те ще изчезнат от само себе си, без никакви усилия от твоя страна,когато ги изместят буйно изкласилите достойнства - по-силните чувства, по-зрялата и дълбока мисъл и пр. Предричам ти славата на голям поет!

2010-05-22T08:24:52+03:00
LeChevalier (Тошко)

Ами тогава изобщо не ги почвай. Не зная какви са ни чувствата, но това тука определено не ми допада. Сори.

2010-05-21T21:04:54+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Искрено съжалявам, Тошко! Обяснявам си го с това, че и чувствата ни, и критериите ни са различни. И аз, ако успея да дочета стихотворенията ти, постигам го с усилие на волята.

2010-05-21T18:20:28+03:00