Тя няма различни черти:
като всички е горда и пряма,
в началото бърза, а после остава
и не рони сълзи за драма голяма,
само пръстите трепват в тъжна октава,
щом види в очите ми празната стая
на моята стара, отдавна живяла душа.
Въздишките тихи на думите сложиха края –
в капана на устните всяка мисъл руша,
защото ураган ни събра – от разбити мечти –
тя няма различни черти.
© Ангел Георгиев Всички права запазени