Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
18.05.2008 г., 8:36 ч.

Тя... видиш ли, не искала много! 

  Поезия
1188 0 18

*         *          *

 

Съвременната - днешната "девойка",

мислите и сякаш я изгарят,

все казва, че не търси "бройката",

а очите и не спират - шарят...

Искала да бъде хубав,

силен, нежен и... богат,

да я люби до полуда

и да бъде вечно млад...

Тя... видиш ли - не иска много,

че какво пък толкоз, има ги такива?!...

Да е усмихнат - да не гледа строго,

желае да е "мъничко" щастлива...

Да има кинти, да е елегантен,

със собствен бизнес за 5-6 милиона,

да е с тяло на... "Давид" - да е галантен,

да я третира като примадона...

И тъй живее - трепетно мечтае,

и "принца" чака с... бялото ПоршЕ,

с надежда из града се шляе,

да дойде - да я прибере...

Отхвърля погледите нежни,

на момчета с... пламнали очи,

намира ги за... НЕнадеждни,

щом нямал "ценза" - тихо! Замълчи!...

И тъй, годините се нижат,

обръща гръб тя, неведнъж,

а рАни... трудничко се ближат

в търсене на... "истинския" мъж.

И днес се вглежда в свой'та дъщеря

със същите мечти - принцесени,

така заспива, тихо, в самота

и лятото отново, пак е... есенно!...

А... онези, влюбени момчета,

които бяха със протрити панталони,

сега във "Хилтън" пият си кафето,

със бизнес за 5-6 милона...

А тя, отново с пълната си "раница"

от претенции и "истински" надежди,

заспива до поредния пияница

и кърпи на мечтите си одеждите...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!!!
  • Грозна истина. Поздрави, Валентино
  • Интересно! Май доста девойки се подхлъзват с тази раница на гръб....
  • Тъжно ми стана, дано не е често срещана истина...
    Поздравления за чудесния стих!!!
  • Страхотно!!!!!!!
    Аплодисменти!
  • Така е, много си прав... но истината е, че първо срещаме пияницата и после търсим поршето.. за да се поправим, обикновено не се случва.... Много ми хареса стихът ти ,защото съм го преживяла
  • А тя, отново с пълната си "раница"

    от претенции и "истински" надежди,

    заспива до поредния пияница

    и кърпи на мечтите си одеждите...

    Настръхнах! А краят направо ме уби!
  • Хей, умната с девойките, да не попаднеш във капана с "бройките"!
  • !!!Така е!!!Поздрави от мен!!!
  • Който избира, примира. Случва се понякога за жалост. Поздрави за хубавия стих!
  • Много добре ги пишеш тия-житейските, Вальо!
    И съм съгласна, макар че това се отнася и за мъжа,
    очаквал дълго време своята принцеса!
    Комплименти!
  • Натъжи ме,но за съжаление в много случаи това е истина...
    Поздрав!
  • Цял живот избирайки измежду принцове на бели коне, накрая,драматизирайки, избора остава между крантите...
    Наполетано, стихът ти е баш жалното копие на префърцуненото мислене на някои жени.
    Адмирации!!
  • ТъжноТе не са виновни!
    Поздравявам те,Вальо!
  • Хубав стих, Валентино!Поздрави!
  • Как го правиш бе, човек?! Толкова простичко и уж ей така бъркаш в душата, че...
    НЕчовек си, Валентино и те това е!!!
    Обичам! Много, много!!!
  • Истинта боли!
    отново си на висота!
    Обичам пълните ти със съдържание стихове!
    Усмивка!
  • Уаууу...понякога става и така...
    май...май в повечето случаи...
    да му мислим ние...дето имаме моми в къщи...
    с обич за теб, приятелю !
Предложения
: ??:??