Тъга
696
0
1
Разпилени чувства -
от скъсан наниз
падат с грохот
объркани съдби.
Стрелките спират
като за анализ,
а времето лети, лети...
Изгубил всичко - празнота,
затворен в нищо -
търсещ теб, твоята ръка...
И смисъл има ли,
не знам?
Без спомен нов,
а само
една
тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Илиев Всички права запазени
