Тъга
Тя прилича на тънък воал...
Ще речеш и че лесно се къса,
докато не забие без жал
свойте грапаво-жилави пръсти
в песента, във съня, във очите,
в дробовете, в ума и в сърцето.
И тогава болеят звездите;
не онези - цветя на небето,
а в погледа дето се раждат.
И помръква, и става безжизнен,
отблъскващ и мътен, и влажен;
и реакция става верижна,
подла, люта, с реактор - душа.
Поетапно с "Какво ми остава"
изгърмяват красиви слова,
надежди и спомени, вяра...
И ето, че тънкият, глупав воал
превръща се в адска машина.
Додето опомниш се, те е смлял
и оставил. Но ти си... наполовина.
© Сърцевина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Мая! Наистина ставаш половин човек! Поздрав!
-
Много красиво, докосващ финал
-
докосва тази тъга - поздравления!
-
Много добро! Поздравления!
-
Да, точно така е! Хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ръцете ти са груби
за моите ръце.
Очите ти - пак сухи
за моето сърце.
Усетих, че си няма
по мъртвата уста,
прогледнах, че си глуха,
след хиляди слова.
В гърдите ми е празно -
душата - в плен при теб;
лишен от нея - мръзна,
превърнат в буца лед.
Е, хайде, натроши ме,
не бъди и зла!
Жив ли съм - боли ме.
Без жал ли си, Тъга?!