Тъга
Тя прилича на тънък воал...
Ще речеш и че лесно се къса,
докато не забие без жал
свойте грапаво-жилави пръсти
в песента, във съня, във очите,
в дробовете, в ума и в сърцето.
И тогава болеят звездите;
не онези - цветя на небето,
а в погледа дето се раждат.
И помръква, и става безжизнен,
отблъскващ и мътен, и влажен;
и реакция става верижна,
подла, люта, с реактор - душа.
Поетапно с "Какво ми остава"
изгърмяват красиви слова,
надежди и спомени, вяра...
И ето, че тънкият, глупав воал
превръща се в адска машина.
Додето опомниш се, те е смлял
и оставил. Но ти си... наполовина.
© Сърцевина All rights reserved.
