Mimi1001 (Мими)
101 720
14.02.2007 г., 20:16 ч.

Тъга 

  Поезия
622 0 6

Тъга

 

Поглеждам се в огледалото,

сякаш правя го за първи път,

за Бога! Дали това съм аз?

Сълзите ми текат.

 

Аз виждам в своя лик

отчаяние безкрайно,

сякаш сподавеното ми сърце

в образ се е изградило тайно.

 

Защо да вярвам аз

на глупави слова?

С какво заслужи тоз живот

изстрадалата ми душа?

 

Аз страдам за нехайство чуждо,

дете съм на наивността,

опитвам се да го преглътна – но е трудно,

не мога все да бъда твърда – още повече сега.

 

Седя сама в нощта

и хлипам до забрава,

това е моята съдба

Бог ми я е отредил такава.

 

Страданието ме погубва зная,

но не мога аз да се сдържа,

ръка протягам към безкрая –

за мен настъпи края на света.

 

© Мими Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??