27.05.2016 г., 15:04 ч.

Тъга 

  Поезия » Любовна
340 0 0

Дъждът вън силно валеше -

скрития плач на душата,

че без теб тъжно ми беше

и зад облак чезнеше светлината.

 

Че земята слънце желае

и безоблачни дни

и за тях напразно мечтае,

а вън пак неспирно вали.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??