Тъга...
Живот - къде е, за какво?
Съдба - било, каквото е било.
Не искам нищо, никой... вече.
Боли... И времето ми май изтече.
Коледа? Къде? Не я желая!
Какво ще стане - как да обещая?
Усещам как изчезвам и се сривам.
Как болката жестока изцяло ме обвива.
Усещам, че няма път и няма посока.
И отваря се поредната рана дълбока.
Дотук... Изгорях! Сега вече просто ще тлея.
Не обичам, не мразя, а просто живея.
Аз дишам... физически. Но вътре съм празна.
Боли от сивата тъга еднообразна.
Дотук... Предавам се. Дущата ми ранена рязко изкрещя.
Не знам, надявам се, че някой ден аз пак ще се родя!
Съдба - било, каквото е било.
Не искам нищо, никой... вече.
Боли... И времето ми май изтече.
Коледа? Къде? Не я желая!
Какво ще стане - как да обещая?
Усещам как изчезвам и се сривам.
Как болката жестока изцяло ме обвива.
Усещам, че няма път и няма посока.
И отваря се поредната рана дълбока.
Дотук... Изгорях! Сега вече просто ще тлея.
Не обичам, не мразя, а просто живея.
Аз дишам... физически. Но вътре съм празна.
Боли от сивата тъга еднообразна.
Дотук... Предавам се. Дущата ми ранена рязко изкрещя.
Не знам, надявам се, че някой ден аз пак ще се родя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
