abandoned_girl (Петя Терзийска) abandoned_girl (Петя Терзийска)
115
Jan 4, 2007, 12:28 PM

Тъга...

  Poetry
841 0 3
Живот - къде е, за какво?
Съдба - било, каквото е било.
Не искам нищо, никой... вече.
Боли... И времето ми май изтече.
Коледа? Къде? Не я желая!
Какво ще стане - как да обещая?
Усещам как изчезвам и се сривам.
Как болката жестока изцяло ме обвива.
Усещам, че няма път и няма посока.
И отваря се поредната рана дълбока.
Дотук... Изгорях! Сега вече просто ще тлея.
Не обичам, не мразя, а просто живея.
Аз дишам... физически. Но вътре съм празна.
Боли от сивата тъга еднообразна.
Дотук... Предавам се. Дущата ми ранена рязко изкрещя.
Не знам, надявам се, че някой ден аз пак ще се родя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0