abandoned_girl (Петя Терзийска) abandoned_girl (Петя Терзийска)
115
Jan 4, 2007, 12:28 PM

Тъга...

  Poetry
846 0 3
Живот - къде е, за какво?
Съдба - било, каквото е било.
Не искам нищо, никой... вече.
Боли... И времето ми май изтече.
Коледа? Къде? Не я желая!
Какво ще стане - как да обещая?
Усещам как изчезвам и се сривам.
Как болката жестока изцяло ме обвива.
Усещам, че няма път и няма посока.
И отваря се поредната рана дълбока.
Дотук... Изгорях! Сега вече просто ще тлея.
Не обичам, не мразя, а просто живея.
Аз дишам... физически. Но вътре съм празна.
Боли от сивата тъга еднообразна.
Дотук... Предавам се. Дущата ми ранена рязко изкрещя.
Не знам, надявам се, че някой ден аз пак ще се родя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0