gothwolf (Християн)
104 227
10.07.2008 г., 16:33 ч.

Тъга и спомени 

  Поезия
615 0 4
Тъга и спомени

През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен.
Тогава опиянен съм от тъжни чувства,
тогава тъжа наравно с тревите,
недокоснати от вятъра буйствен,
непогалени от полите на жените.
Но и вятърът е тъжен, това го знаеш –
липсва му косата ти златиста,
от която на пролет и лято ухаеш.
А очите ти – ах, тези мъниста
липсват и на морето необятно.
Вече то не си ги спомня. Не ги е виждал
ни през есента, ни по време лятно.
През нощта ме навестява пак тъгата,
но със спомени за тебе тя пристига
и донася ги във есенна позлата...
Но само спомени, уви, не стигат.

© Християн Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ех...тази тъга...нека остане в миналото...
    много хубав стих, Християн...с обич.
  • Хареса ми стиха ти, Християн.
    Поздрави.
  • Не стигат!Да така е!!!Затова е по-добре да ги прогониш и от тях да се отърсиш!Трудно е,но няма нищо по-лошо от спомена,който те даржи в миналото и допълнително наранява така или иначе раненото сърце...Много хубав стих!
  • Поздравления!!!
Предложения
: ??:??