Тъга и спомени
Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен.
Тогава опиянен съм от тъжни чувства,
тогава тъжа наравно с тревите,
недокоснати от вятъра буйствен,
непогалени от полите на жените.
Но и вятърът е тъжен, това го знаеш –
липсва му косата ти златиста,
от която на пролет и лято ухаеш.
А очите ти – ах, тези мъниста
липсват и на морето необятно.
Вече то не си ги спомня. Не ги е виждал
ни през есента, ни по време лятно.
През нощта ме навестява пак тъгата,
но със спомени за тебе тя пристига
и донася ги във есенна позлата...
Но само спомени, уви, не стигат.
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен.
Тогава опиянен съм от тъжни чувства,
тогава тъжа наравно с тревите,
недокоснати от вятъра буйствен,
непогалени от полите на жените.
Но и вятърът е тъжен, това го знаеш –
липсва му косата ти златиста,
от която на пролет и лято ухаеш.
А очите ти – ах, тези мъниста
липсват и на морето необятно.
Вече то не си ги спомня. Не ги е виждал
ни през есента, ни по време лятно.
През нощта ме навестява пак тъгата,
но със спомени за тебе тя пристига
и донася ги във есенна позлата...
Но само спомени, уви, не стигат.
© Християн All rights reserved.
