7.04.2006 г., 19:50

ТЪГА-на Вал

901 0 1
ТЪГА

(На Вал и нейната дъщеря)


Защо толкоз бързо живот преломи се
защо не прегръщаш го с жадни ръце,
нима в стиховете си ти прероди се
нима там отведе Вал, нежно сърце.

Ти плахото цвете Елена остави
с ръката й млада ще пишеш слова,
но нейният свят без да искаш ограби
потъвайки в черна ,злокобна земя.

Прелиства и нашето време живота
и ние последният стих ще речем,
приятел-поетът е цял във душата
челата си тъжни пред теб да сведем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...