ТЪГА

(На Вал и нейната дъщеря)


Защо толкоз бързо живот преломи се
защо не прегръщаш го с жадни ръце,
нима в стиховете си ти прероди се
нима там отведе Вал, нежно сърце.

Ти плахото цвете Елена остави
с ръката й млада ще пишеш слова,
но нейният свят без да искаш ограби
потъвайки в черна ,злокобна земя.

Прелиства и нашето време живота
и ние последният стих ще речем,
приятел-поетът е цял във душата
челата си тъжни пред теб да сведем.