16.03.2010 г., 15:34

Тъга по небето

594 0 3



Защото страшно

силно

тегли ме Простора...

От болка вият

свързани криле,

запенени от кръв

на божества и хора,

погинали отдавна,

преди векове.

Защото в мрака

капе нещо бавно-бавно.

Времето уплашено

веригите гризе...

 

Б.Калинов.15.03.2010г.

Пловдив

http://www.playcast.ru/view/1160257/5db927d244bb376b56ebdf2270bb6c9f65c8225fpl

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....