11.07.2014 г., 11:19

Тъга по нея

525 0 4

Животът е чудесно нещо.

Кара всички да се смеят...

И с усмивка светла да живеят!

Всеки смее се различно...

Смешно, други нетипично,

иронично даже и с просташки,

смях юнашки...

-Смях без думи,

смях без глас.

Смях за всекиго от нас!

Не с отделното съзвучие,

не с прикритие дори!

Всеки смее се различно,

и сълзи в очите виждаш ти...

Щом смехът ти продължи.

-А сега смехът го няма!!!?

Радостния весел смях?

Който караше човека,

да отприщи своя чар?

И да може да живее

в слънчевия детски свят...

-Ала устните ти тъжни...

В клоунска усмивка се кривят.

Молещи за истинска усмивка,

те да разцъфтят!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Маги макар и с закъснение!!!
  • Тъжна радост, а някъде там намирам и позитивизъм! Хареса ми!
    Поздрави
  • Благодаря от сърце .Радвам се че си усетила тънкоста на стиха!Поздрави!!!
  • Усмихна ме
    Сетих се за "Смешното" на Паси...
    Макар, че се усеща и една щипка горчица
    Получило ти се е, поздравления!

    И все пак - нека да се посмеем от сърце, това не могат да ни го вземат

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...