11 jul 2014, 11:19

Тъга по нея 

  Poesía
377 0 4

Животът е чудесно нещо.

Кара всички да се смеят...

И с усмивка светла да живеят!

Всеки смее се различно...

Смешно, други нетипично,

иронично даже и с просташки,

смях юнашки...

-Смях без думи,

смях без глас.

Смях за всекиго от нас!

Не с отделното съзвучие,

не с прикритие дори!

Всеки смее се различно,

и сълзи в очите виждаш ти...

Щом смехът ти продължи.

-А сега смехът го няма!!!?

Радостния весел смях?

Който караше човека,

да отприщи своя чар?

И да може да живее

в слънчевия детски свят...

-Ала устните ти тъжни...

В клоунска усмивка се кривят.

Молещи за истинска усмивка,

те да разцъфтят!!!

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Маги макар и с закъснение!!!
  • Тъжна радост, а някъде там намирам и позитивизъм! Хареса ми!
    Поздрави
  • Благодаря от сърце .Радвам се че си усетила тънкоста на стиха!Поздрави!!!
  • Усмихна ме
    Сетих се за "Смешното" на Паси...
    Макар, че се усеща и една щипка горчица
    Получило ти се е, поздравления!

    И все пак - нека да се посмеем от сърце, това не могат да ни го вземат
Propuestas
: ??:??