koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
8.08.2018 г., 0:36 ч.

Тъга за минало време 

  Поезия » Философска
264 0 3

Душата ми – вече свита и плаха,

остава тя вярна на делника тих.

И моите мисли това го разбраха

и аз го отчитам във всеки мой стих.

 

Записвам отдавна във личната сметка

кога и какво съм подал и съм взел.

Живея си още във земната клетка

и колко години съм пътьом превзел...

 

Каквото нататък със мене ще става

ще си го срещам със хляб и със сол.

И знам си го днеска, че малко остава...

Това ме предпазва от лош сърцебол.

 

И тихо, и кротко във мене живее

душата ми чиста на дядо и мъж.

Но мисъл в главата ми още милее

за времето в образ на ангел и хъш.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??