Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага
и още ми е пред очите.
Обзе ме мъжката тъга,
че нямам на Амур стрелите.
Наум ù дрехите свалих
и лъсна бялата й кожа.
Молива остро изпилùх
прекрасни щрихи да положа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация