Тъгата на стария художник
Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага
и още ми е пред очите.
Обзе ме мъжката тъга,
че нямам на Амур стрелите.
Наум ù дрехите свалих
и лъсна бялата й кожа.
Молива остро изпилùх
прекрасни щрихи да положа.
И си помислих в този час,
че щом ръцете ми са празни
ще нарисувам тоз захлас
с бои и техниките разни.
А от платното таз снага
ще пълни вече ми очите.
Ще ми расте една тъга,
че гаснат в мен на страст лъчите...
© Никола Апостолов All rights reserved.
