Тъгувайте за мене в краен случай
ТЪГУВАЙТЕ ЗА МЕНЕ В КРАЕН СЛУЧАЙ
... започна се началото на края – спрях стихчета да пиша и чета.
И шах престанах вече да играя със себе си – сам, в петък вечерта.
Как искам да се върна там, където бях силен, млад и непокорно див,
и до колѐне беше ми морето! – не бях крушенец, проснал се на риф.
Не сядам със аверите на карти – и джогингът не ми спорѝ в зори.
На пейката със още трима старци по цял ден си говорим за пари,
Спрях да се вглеждам в тихите драперии по роклите на летните жени.
И питам – туй живот ли е, Валерий? – да отброяваш сетните си дни.
А те дори не са и преброени? – не ги е сметнал Господ с чер молив.
Приятели, тъгувайте за мене, но само в краен случай! – аз съм жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
