Тъй, както появило се детето...

6.03.2008 г., 23:29 ч.

Поезия » Философска

725 0 10

Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци
и през тях да виждаме ръцете.
Празни са! Без нищо си отиваме –
тъй, както появило се детето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъй, както появило се детето...

Искате да прочетете повече?

Предложения