6.03.2008 г., 23:29 ч.

Тъй, както появило се детето...  

  Поезия » Философска
696 0 10

 

Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,  
присвити под житейското си бреме?

Ковчегът се нуждае от прозорци
и през тях да виждаме ръцете.
Празни са! Без нищо си отиваме –
тъй, както появило се детето...

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??