Тъй не спечелих златния медал
ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот.
Навярно с него нищичко не казвам? – но все така на пистата стърча.
И хлебецът – на топлата ми пазва, споделям с тях – на своята бохча.
А те мълчат – уж, верни са ми братя? – аз бих им дал и своето перо –
че на финала нека ме изпратят? – с едно словце красиво – и добро.
Поетите летят като спринтьори, да ги погледам с кеф! – аз бях се спрял.
В Поезията – моята love story! – тъй не спечелих златния медал.
24 август 2023 г.
гр. Варна, 12, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
