Тъй не спечелих златния медал
ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот.
Навярно с него нищичко не казвам? – но все така на пистата стърча.
И хлебецът – на топлата ми пазва, споделям с тях – на своята бохча.
А те мълчат – уж, верни са ми братя? – аз бих им дал и своето перо –
че на финала нека ме изпратят? – с едно словце красиво – и добро.
Поетите летят като спринтьори, да ги погледам с кеф! – аз бях се спрял.
В Поезията – моята love story! – тъй не спечелих златния медал.
24 август 2023 г.
гр. Варна, 12, 45 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
