Тъжен клоун

Исках да ти кажа, че ме боли,

но ти, както винаги, не ме разбра

Мислеше, че е шега

и понеже се засмя,

отвърнах ти, разтеглих аз уста.

Беше усмивка, беше маска,

бях клоун с размазано лице.

Боята попиваше в сълзите ми...

и пурпурно червени, бели бяха те.

Исках ти да ме спасиш,

напразно в надежди те облякох,

те грозно ти стояха,

непотребни стари дрехи,

парцалите от душевните ми разногласия.

Не ме слушаш, забрави!

Все така аз клоун ще си остана

и все така ще мислиш, че шега си правя с теб,

и все така ще се усмихвам натъжена,

а публиката, таз тълпа настървена,

не ще разбере, че човек съм

под клоунската си маска.

Твърде евтино продадох си смеха,

в замяна да скрия всичко дълбоко в душата.

И ето, исках пред тебе всичко да разкрия,

но ти не ме разбра,

засмя се, сякаш бе шега.