Исках да ти кажа, че ме боли,
но ти, както винаги, не ме разбра
Мислеше, че е шега
и понеже се засмя,
отвърнах ти, разтеглих аз уста.
Беше усмивка, беше маска,
бях клоун с размазано лице.
Боята попиваше в сълзите ми...
и пурпурно червени, бели бяха те.
Исках ти да ме спасиш,
напразно в надежди те облякох,
те грозно ти стояха,
непотребни стари дрехи,
парцалите от душевните ми разногласия.
Не ме слушаш, забрави!
Все така аз клоун ще си остана
и все така ще мислиш, че шега си правя с теб,
и все така ще се усмихвам натъжена,
а публиката, таз тълпа настървена,
не ще разбере, че човек съм
под клоунската си маска.
Твърде евтино продадох си смеха,
в замяна да скрия всичко дълбоко в душата.
И ето, исках пред тебе всичко да разкрия,
но ти не ме разбра,
засмя се, сякаш бе шега.
© Йоана Всички права запазени