Трудно е!
Тежко е!
Болката е голяма.
Липсата също!!!
Мина толкова време оттогава,
но нещо твое сякаш още в мен живее...
Ти бе толкова близо до мен, а сега?
Сега си там, където никога повече няма да те видя...
Защо ме остави?
Защо, когато си тръгна не взе чувствата ми със себе си,
за да не усещам болката и празнотата?
Защо не взе спомените,
за да не ме боли, когато мисля за теб?
Защо не взе мислите ми,
просто за да не мога да мисля?
... Защото боли?...
Много боли...
Привидно всички забравят,
но един малък спомен връща кошмара
и всичко сякаш е било вчера...
Сякаш вчера бяхме заедно и се радвахме на живота...
Къде ли броди днес душата ти?
Защо живее сякаш в мен?
Защо не искам да се натъжавам,
но всичко свързано с теб дава прилив на сълзи и болка?...
Болка, която не отминава с годините...
Липса, която не се запълва...
Мъка, която ме пари и задушава...
... Тъжен и болезнен спомен...
това ми остави ти...
вулкан от мъка и сълзи...
това съм аз, откакто отиде си ти...
....
Защо загубата на някой или нещо те прави толкова слаб,
че не можеш да се съпротивиш?
Защо в миг на слабост, само сълзите са ни утеха?
Защо животът е толкова тежък и суров?
Защо пазим спомените?????
(за всички загубили свои близки и познати)
23. 03. 2007
Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени