Рими сресвам с гребенче от кост
на древен дракон, някога живял.
С Музата си тук извайвам мост
от дантели красота с оттенък бял.
Стих се ражда нежен и ефирен
от камбанките на феите-орисници.
Вятър вдъхновение донесе ми, немирен,
пълно с шоколадови оттенъци.
Листът ми е паралелен свят,
а моливът, лъч е от звездичка.
Тя се радва, че държа я - всички спят -
но вече в космоса си тя не е самичка... ...