Тъжна красота
Рими сресвам с гребенче от кост
на древен дракон, някога живял.
С Музата си тук извайвам мост
от дантели красота с оттенък бял.
Стих се ражда нежен и ефирен
от камбанките на феите-орисници.
Вятър вдъхновение донесе ми, немирен,
пълно с шоколадови оттенъци.
Листът ми е паралелен свят,
а моливът, лъч е от звездичка.
Тя се радва, че държа я - всички спят -
но вече в космоса си тя не е самичка...
Тук въздъхна тихичко короната,
не такава искаше да е...
Уж венец бе тя за хората,
а... в най-лютия им враг превърна се...
*****
Стихче пиша нежно, сладострастно,
но защо сълза в мен се отрони?
Гост излишен е в това прекрасно място,
а звездичката... дори не ме и помни...
09.11.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
