23.11.2013 г., 21:50

Тъжна песничка

615 0 4



                                Тъжна песничка

 

                                Радостта ще отшуми,

                                песента ще свърши,

                                мене щом забравиш ти,

                                всичко ще прекършиш.

 

                                Ще ливнат силни дъждове,

                                в които ще се давя.

                                Ще ме затрупват снегове,

                                тебе да забравя.

 

                                Но днес все още мак цъфти -

                                бера го от очите ти.

                                Песента ще отлети -

                                обичам те, обичай ме!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи, прекрасни дами!
  • БРАВО!!!
  • ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАСИВО!!!ОТВЕДЕ МЕ В ЕДИН ТОЛКОВА НЕОБИЧАЕН И КРАСИВ СВЯТ!!!!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ!!!!!МНОГО СИ ТАЛАНТЛИВА!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!
    С МОИТЕ УВАЖЕНИЯ И ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!1
    И НАЙ-ВЕЧЕ РАЗБИРА СЕ ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ЛЮБОВ, ЗАЩОТО ПО-ВЕЛИКО ОТ ЛЮБОВТА НЯМА!!!!!!!
  • Ще ти цитирам по памет думите на едно момиче, защото ме впечатлиха ( може и да си го гледала )
    "Всички приказки започват с имало едно време. Моята приказка започва така - има едно време и то е сега"

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...