Тъжната квартална продавачка
Аз исках да я гледам, но не можех,
разбирах, че от поглед ще я губя -
със кошница, покрита с тънка кожа,
преоблечена - тя беше вече друга.
Тя скиташе по улиците вечер,
а през деня по улиците кряскаше:
"Царевица си вземи, човече,
или една панерка зрели праскови."
Но жестоко е да слушаш за съдбата,
за тежкото в дебелия ù сак,
за крясъците всеки ден отплатата
бе бремето да гледа болен брат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
