15.12.2013 г., 22:23

Тъмна стая

724 0 3

Тъмна стая, облята в смъртта!

Черна гледка, където стоя...

Вън са... пролетта и съня

Но не мога... Не мога да спра!

 

Аз вехна и умирам...

самотна... в моя храм - в песента...

 

Тъмна страна... в мен се открива,

Черна боя... в нея се влива,

За да замаже... този сив срам,

За да остане завинаги ням!

 

...

 

Черна стая, където стоя!

Тъмна гледка, облята в смъртта...

И не мога... Не мога да спра!

Тук са зимата и нощта...

 

Аз вехна и заспивам

самотна... в моя храм! В песента -

 

В тази стая проклета

С думата - аз клеветя.

Проклинам деня и живота!

В отчаян блян... да открия кивота...

В отчаян стремеж... да кърви песента..!

 

Но в този затвор

Аз губя моя простор...

 

Аз тлея!

И загивам...

В тъмната стая, обляна в смъртта

В черната гледка, където лежи песента!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кейтлин А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вдъхнових се от Димчо Дебелянов
  • Всеки изпада в отчаяние по един или друг повод,животът е прекрасен и е само един,не се отричай от него въпреки всички и всичко.Пропит с мъка стих!
  • Много силно!! Блян и стремеж - не ги пускай, дори и да са отчаяни!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...