15 дек. 2013 г., 22:23

Тъмна стая

727 0 3

Тъмна стая, облята в смъртта!

Черна гледка, където стоя...

Вън са... пролетта и съня

Но не мога... Не мога да спра!

 

Аз вехна и умирам...

самотна... в моя храм - в песента...

 

Тъмна страна... в мен се открива,

Черна боя... в нея се влива,

За да замаже... този сив срам,

За да остане завинаги ням!

 

...

 

Черна стая, където стоя!

Тъмна гледка, облята в смъртта...

И не мога... Не мога да спра!

Тук са зимата и нощта...

 

Аз вехна и заспивам

самотна... в моя храм! В песента -

 

В тази стая проклета

С думата - аз клеветя.

Проклинам деня и живота!

В отчаян блян... да открия кивота...

В отчаян стремеж... да кърви песента..!

 

Но в този затвор

Аз губя моя простор...

 

Аз тлея!

И загивам...

В тъмната стая, обляна в смъртта

В черната гледка, където лежи песента!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кейтлин А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вдъхнових се от Димчо Дебелянов
  • Всеки изпада в отчаяние по един или друг повод,животът е прекрасен и е само един,не се отричай от него въпреки всички и всичко.Пропит с мъка стих!
  • Много силно!! Блян и стремеж - не ги пускай, дори и да са отчаяни!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...