4.03.2005 г., 1:08

Тъмнина

1.4K 0 0

В тази мрачна и студена нощ

сам, сам в тъмнината.

Всичко oкoлo мeн шепти,

шепти зa сaмoтата.

 

Къде си, къде пак се скри от мене ти?

Какво да правя, сам съм аз в тъма облян?

Дали ще зърна светлина,  уви не знам?

Но знам, ако до мен си ти,

огънят на страста ще ме озари.

 

Самота е моето име,

тъга са моите думи,

ала искра в мен гори,

че всичко ще се промени,

ако си до мене ти.

 

Васил Пенков

01:00

04.03.2005г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Пенков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...