Mar 4, 2005, 1:08 AM

Тъмнина

  Poetry
1.4K 0 0

В тази мрачна и студена нощ

сам, сам в тъмнината.

Всичко oкoлo мeн шепти,

шепти зa сaмoтата.

 

Къде си, къде пак се скри от мене ти?

Какво да правя, сам съм аз в тъма облян?

Дали ще зърна светлина,  уви не знам?

Но знам, ако до мен си ти,

огънят на страста ще ме озари.

 

Самота е моето име,

тъга са моите думи,

ала искра в мен гори,

че всичко ще се промени,

ако си до мене ти.

 

Васил Пенков

01:00

04.03.2005г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Пенков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...